САЩ за малко да пуснат ядрена бомба над Виетнам
Наскоро New York Times разгласява изключителна публикация за войната във Виетнам, в който попадат обстоятелства, които едвам скоро излизат нескрито и илюстрират какъв брой тъкмо e фрустриранo американското военно и политическо управление от войната и един към различен. Тази вест е, че военачалник Уилям Уестморланд, американски боен пълководец във Виетнам от 1968-1972 година, задейства проект за евентуално използване на нуклеарни оръжия против северните виетнамци.
Битка при Хесан
Наскоро разкритите документи демонстрират, че Уестморленд става все по-изнервен от резултата от Битка при Хесан, една от най-големите и дълги борби от войната. В последна сметка боят, който продължи от януари до юни 1968 година, се оказва колеблив. Виетнамските комунисти не съумяват да изтласкат американците от тяхната стратегическа база и американските сили се отдръпват от региона непринудено след снемането на обсадата. В доста връзки Хесан е войната във Виетнам в резюме: Съединени американски щати нанасят ужасни поражения на северно-виетнамците и техните съдружници от Виетконг, а виетнамците съумяват да ангажират американците в нескончаем спор без явен край. Особено след края си, тази борба довърши така и така слабата поддръжка у американското общество за войната и смазва морала на американците на бойното поле.
Когато Уестморленд стартира да действа по своите идеи, обсадата към момента продължава и не върви добре за Съединените щати. Хората по целия свят сравняват Хесан с провалянето на Франция в Северен Виетнам при Диенбиенфу през 1954 година, което всъщност поставя завършек на френската доминация в Югоизточна Азия.
Хесан стартира девет дни преди офанзивата на Северен Виетнам/Виетконг Тет, която алармира на мнозина на Запад, че Виетнамската война е изгубена, макар успеха на терен. С продължаването на обсадата в Хесан във времето това възприятие единствено нараства. Уестморланд и администрацията на Джонсън се тревожат, че явната победа на Северен Виетнам при Хесан ще сложи още един гвоздей в ковчега на американското присъединяване в Югоизточна Азия и ще провокира още по-голям митинг в Съединените щати против войната.
Наречен интервенция Фракчъед Джау, проектът приканва за пренасяне на нуклеарни оръжия от американски бази в Тихия океан и Съединени американски щати във Виетнам при положение на проваляне при Хесан. На 10 февруари 1968 година Уестморланд комуникира с адмирал Шарп, главнокомандващ в Тихия океан и му споделя, че „ Операцията е утвърдена “. Той също по този начин комуникира и с други генерали, като Ърл Уилър, ръководител на Съвместния щаб на началниците на щабове, и двамата разискват използването на плана допустимо най-скоро, в случай че събитията го наложат.
Линдън Джонсън
Както постоянно се случва във Вашингтон, има приключване на информация и съветникът по националната сигурност на президента Джонсън схваща за полемиките. Естествено, той неотложно уведомява Линдън Джонсън. Президентът от своя страна към този момент е извънредно недоверчив към армията с течение на Виетнамската война и с основателни аргументи. Сред тях са непрекъснатите обещания за победа, последвани от претенции за милиарди долари, с цел да спечелите войната.
Когато Джонсън схваща за интервенцията, той е гневен и незабавно издава заповед на Уестморленд, която не оставя място за недоразумения: „ Прекратете всевъзможни действия по интервенция Фракчърд Джоу “, е първата точка от заповедите на Джонсън до генерала. Другите три точки акцентират значимостта на секретността във връзка с този случай: „ Информирайте целия личен състав с достъп до този план, че не може да бъде разкривано наличието на проекта или изобщо, че подобен проект е бил в ход или е спрян “ и „ Секретността по отношение на тези и предхождащите ги действия би трябвало да бъде цялостна. “
Тогава за последно се чува и приказва за интервенция Фракчърд Джоу, до момента в който тези документи наскоро не са разкрити.
Преди края на Студената война доста американци се чудят за какво Съюз на съветските социалистически републики и Китай се готвят за американски нуклеарен удар. Те си споделят: „ Ние не сме нападателни. Ако някой ще стартира нуклеарна война, ще бъдат комунистите. “ За страдание и двете страни имат учредения да се подозират една друга и като гледат на обстановката само от позиция на препоръките, историята като че ли поддържа концепцията им, че американците могат да ударят първи с нуклеарни оръжия.
Съединените щати са единствената страна, която в миналото е употребила нуклеарни оръжия във война. Бомбите над Хирошима и Нагасаки поставят завършек на Втората международна война. Въпросът тук не е дали Съединени американски щати съумяват да оправдаят потреблението им или не, а в това, че Америка е употребила за първи път нуклеарни оръжия.
След три години и хиляди смъртни случаи в Корея, новият президент на Съединени американски щати Дуайт Д. Айзенхауер употребява прикритата опасност от американска нуклеарна офанзива, с цел да изведе комунистите на масата за договаряния.
През 1962 година Джон Кенеди излезе по малкия екран, с цел да уведоми американската общност, а апропо и препоръките, че всеки удар, приближаващ от Куба против Съединените щати, ще се смята за офанзива на Съюз на съветските социалистически републики против Съединени американски щати. Много по-късно научаваме, че кубинците, за огромно страдание на препоръките, са подготвени да поемат руските тактически нуклеарни оръжия, с цел да отхвърлен американската инвазия.
През 1981 година новоизбраният президент Роналд Рейгън оповестява, че обмисля потреблението на нуклеарни оръжия за преустановяване на иранската рецесия със заложниците. В деня, в който Рейгън встъпва в служба, заложниците са освободени.
Публикуването на информацията операция Фракчърд Джау към този момент е отразено и в заглавията в Русия.
